I. Обща информация

Тиреотоксикоза е състояние, при което има повишена концентрация на тиреоидни хормони в кръвта. В този случай, всички системи в организма работят на максимална скорост, което обяснява и клиничната й картина.

Тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм

Тиреотоксикозата е състояние, при което има твърде много хормони на щитовидната жлеза в тялото като цяло.

Хипертиреоидизмът е вид тиреотоксикоза. Хипертиреоидизмът се случва по-специално, когато щитовидната жлеза едновременно произвежда и освобождава излишък от хормони.

Твърде високо ниво на хормони на щитовидната жлеза може да се получи и от приема на твърде много лекарства за щитовидна жлеза. Тогава говорим за тиреотоксикоза, а не за хипертиреоидизъм.

II. Симптоми

Признаците и симптомите на тиреотоксикоза включват:

  • Необяснима загуба на тегло – заради силно ускорения метаболизъм, организмът изгаря калориите изключително бързо. Често има усещане за повишен апетит, но дори и да се приема повече храна, тя не е достатъчна, за да покрие повишените нужди на тялото.
  • Неправилен сърдечен ритъм (аритмия)
  • Учестен пулс (тахикардия) – обикновено сърдечна честота е над 100 удара в минута.
  • Изпитване на мускулна слабост – поради намаляването на теглото и стопяването на мускулите, както и повишената сърдечна дейност, обичайните физически усилия могат да се окажат голямо предизвикателство. Спортът и силовите упражнения са непосилни.
  • Треперене – наблюдава се силен тремор по тялото и най-вече на ръцете
  • Чувство на нервност, безпокойство и/или раздразнителност
  • Повишена чувствителност към топлина – тиреоидните хормони повишават базалната телесна температурата
  • Промени в менструацията (периода) – може да стане по-оскъдна, да се удължи периодът между менструациите или дори те да спрат напълно.

Какви са причинате за тиреотоксикозата?

  • Хипертиреоидизъм: Производството и освобождаването на твърде много хормони на щитовидната жлеза е най-честата причина за тиреотоксикоза. Болестта на Грейвс, автоимунно заболяване, е най-честата причина за хипертиреоидизъм и представлява 80% от случаите на хипертиреоидизъм. Наличието на един или повече възли на щитовидната жлеза също може да причини хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза.
  • Възпаление на щитовидната жлеза (тироидит): Възпалението на щитовидната жлеза (подуване) може да бъде причинено от определени бактериални и гъбични инфекции, проблеми с имунната система и определени лекарства като литий и интерферон. Възпалението е причина щитовидната жлеза да изпуска съхранен или предварително образуван тиреоиден хормон, което води до по-високи нива на хормони, отколкото са нужни на организма. Тиреоидит може да възникне и след раждане (следродилен тиреоидит).
  • Приемането на по-големи дози хормони за щитовидната жлеза: Консумирането на по-големи дози хормони също може да причини тиреотоксикоза. Това може да се случи, ако пациентът има хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза) и вземе твърде голяма доза хормони, независимо дали случайно или умишлено. Ако даден пациент е с диагноза – рак на щитовидната жлеза, част от терапията е да приемате по-голяма доза L – тироксин с цел да се подтисне количеството на тироид-стимулиращ хормон (TSH) в тялото и по тозаи начин да се предотврати или намали растежа на тумора на щитовидната жлеза.

III. Диагностика

Основният диагностичен метод е изследване на хормоните на щитовидната жлеза в кръвта. Говорим за тиреотоксикоза когато има повишени нива на тиреоидните хормони (повишен тироксин и/или трийодтиронин) и ниски или неоткриваеми нива на тироид-стимулиращия хормон (TSH). Задължително трябва да се установи каква е причината за тиреотоксикозата, което може да доведе до нова диагноза. Необходимо е да се направи физически преглед и ехография на щитовидната жлеза.

IV. Лечение

Лечението на тиреотоксикозата зависи от това какво я причинява. Лекуващият лекар ще трябва да определи причината за тиреотоксикозата, за да препоръча най-доброто лечение.
Възможностите за лечение на тиреотоксикоза включват:

  • Антитирeоидни лекарства: Антитирeоидните лекарства като метимазол (тапазол) и пропилтиоурацил (PTU) блокират производството на хормони от щитовидната жлеза.
  • Радиоактивен йод: При хипертиреоидизъм, може да е предписан радиоактивен йод през устата. Свръхактивните клетки на щитовидната жлеза абсорбират радиоактивния йод, който ги уврежда. Това води до свиване на щитовидната жлеза и намаляване на нивата на хормоните, които произвежда, но и до трайното й разрушаване, което след това причинява хипотиреоидизъм. Поради това повечето хора, които получават това лечение, след това трябва да приемат лекарства за заместване на хормоните на щитовидната жлеза до края на живота си, за да поддържат подходящи граници на техните нива.
  • Хирургическа намеса: Лекуващият лекар може да препоръча отстраняване на щитовидната жлеза чрез операция (тироидектомия). Операцията коригира хипертиреоидизма, но обикновено причинява хипотиреоидизъм. След такава интервенция, трябва да се приемат хормони до края на живота, за да се поддържат подходящи нивата им в организма.
  • Бета-блокери: Тези лекарства блокират действието на хормоните на щитовидната жлеза върху тялото. Те не променят нивото на хормоните в кръвта, но могат да помогнат за контролиране на симптоми като ускорен пулс и треперене, причинени от тиреотоксикоза. При тиреоидит, лекуващият лекар може да препоръча бета-блокери, докато изчезне тиреоидитът. Ако тиреоидитът е хроничен, той причинява хипертиреоидизъм, лекарят може да предпише бета-блокери в допълнение към друго лечение за дългосрочно лечение на хипертиреоидизъм.

Много от направените през последната година проучвания сочат, че коронавирусната инфекция може да причини заболявания на щитовидната жлеза, както възпалителни, така и автоимунни като най-честото усложнение е тиреотоксикоза.