Автоимунният тиреоидит представлява възпаление на щитовидната жлеза, при което тялото приема тъканите на щитовидната жлеза и произвежданите от нея хормони като „чужди“ поради което започва да произвежда специални антитела, насочени към клетките на жлезата, които я разрушават. Най- често срещаният автоимунен тиреодит е тиреоидитът на Хашимото.
I. Общи положения
Хроничният лимфоцитарен тиреоидит подобно на Базедовата болест е автоимунно заболяване, т. е. тялото произвежда антитела, насочени срещу негов орган и клетки. Клетките на имунната система (лимфоцитите) атакуват клетките на щитовидната жлеза и могат да ги увредят. За разлика от другите възпалителни процеси на щитовидната жлеза този протича без болка и незабелязано.
Трудно е да се определи точната причина. Според някои специалисти стресът е ключов фактор, който отключва смущенията във функцията на щитовидната жлеза, а от там и заболяване от Хашимото. Възможно е болестта да се появи и в следствие на лечение от друго заболяване, при което болният се е подлагал на лъчелечение или друг вид облъчване. Не са малко и защитниците на тезата, че болестта на Хашимото е в следствие на генетичен дефект, който се отключва в определен момент.
II. Симптоми и диагностика
Първоначално тиреоидитът на Хашимото може да няма никакви симптоми. Диагнозата тиреоидит на Хашимото може да бъде направена, когато пациентите имат симптоми на хипотиреоидизъм – лесна уморяемост, разсеяност, липса на енергия, напълняване, отслабване на паметта, стягане, понякога дори леко душене в областта на шията, болки в мускулите и ставите, сърцебиене, шум в ушите, изпотяване, подпухване.
Понякога заболяването може да бъде диагностицирано рано, особено при хора със силна фамилна анамнеза за заболяване на щитовидната жлеза. TPO антитялото може да е положително, но нивата на хормоните на щитовидната жлеза може да са нормални или може да се наблюдава само изолирано леко повишение на серумния TSH. Симптомите на хипотиреоидизъм може да липсват.
Тиреоидитът на Хашимото е най – честата причина за хипофункция на щитовидната жлеза. Диагнозата се доказва чрез наличието на антитела А – ТРО ( MAT ) или A – Tg ( TAT ) в кръвта. Щитовидната жлеза може да се увеличи – тогава говорим за струмозна форма или да се намали – т. н. атрофичен тиреоидит. В случай, че са налице възли и голямо увеличение на щитовидната жлеза, може да се наложи операция. Дори и при ясно изразена хипофункция на жлезата, стойностите на А-ТРО ( MAT ) или A-Tg ( TAT ), могат да остават високи.
III. Лечение
Медицината не е достатъчно напреднала в разработка на успешни лечебни методи за Хашимото. Имунният тиреоидит не трябва да се лекува, трябва само да се коригира хипофункцията. При настъпил хипотиреоидизъм се провежда заместително лечение с L-тироксин. Дозата е индивидуална и се оптимизира при всеки отделен пациент според състоянието му и нивата на TSH.
Преди всичко не трябва да се плашите от поставената диагноза, защото с болестта на Хашимото може да се живее напълно пълноценен живот. При всички случай всичко, което би намалило стреса в живота Ви и да подобри общото състояние на организма като разходки в планината,спорт, акупунктура, пеене и приятни преживявания няма да Ви навреди.