I. Обща информация
Паращитовидните жлези са малки жлези с овална форма, които регулират стриктно серумните нива на калций чрез производството на паратиреоиден хормон (PTH), който стимулира освобождаването на калций от костите, повишената стомашно-чревна абсорбция на калций и намалената бъбречна екскреция на калций. Най-често всеки човек има четири паращитовидни жлези, които са разположени на шията, с две от всяка страна, зад и точно под всеки дял на щитовидната жлеза.
Паратхормонът, отделен от паращитовидните жлези, калцитонинът произвеждан от С-клетките на щитовидната жлеза и витамин Д играят ключова роля в поддържане на калциево-фосфорното равновесие в организма. Калциево-фосфорният баланс има отношение към правилното функциониране на всички тъкани в организма и неговото разстойство води до разнообразни нарушени от страна на бъбреците, костната система, стомашно-чревния тракт, нервно-мускулното предаване, меките тъкани и т.н.
Първичният хиперпаратиреоидизъм е състояние на хиперсекреция на паратхормон, като в над 80-90% от случаите тя е резултат от аденом на някоя от паращитовидните жлези. Втората най-честа причина за хиперкалциемия са различни малигнени състояния, при които има повишена секреция на калций. Рядко са засегнати и четирите паращитовидни жлези и още по-рядко се касае за паратиреоиден карцином.
Вторичният хиперпаратиреоидизъм настъпва, когато е налице заболяване, водещо до понижаване на серумния калций, при което паращитовидните жлези реагират със свръхсекреция на паратхормон. Най-честата причина за вторичен хиперпаратиреоидизъм е хроничната бъбречна недостатъчност или при нарушен синтез на витамин. Дефицитът на витамин Д е вече все по-често срещан, както при възрастни, така и при млади хора. Дължи на слабото излагане на слънце и използването на слънцезащитни средства с много висок фактор. Също така може да е резултат от намален прием с храната (например при веган диета), синдроми на намалено усвоява на хранителни вещества от червата или на чернодробна и бъбречна недостатъчност. Тези органи участват в синтеза на функционално активен витамин Д. При хронична бъбречна недостатъчност почти винаги се наблюдава повишен паратхормон, като вторичен хиперпаратиреоидизъм има при над 90% от пациентите с тежка недостатъчност и предстоящо диализно лечение.
II. Симптоми и диагностика:
При някои от тях оплакванията могат да бъдат дисктретни и единственото отклонение да бъде случайно открита хиперкалциемия. Около 50% от болните с първичен хиперпаратиреоидизъм имат бъбречни прояви на заболяването. Честа е нефролитиазата с образуване на калциево-фосфатни или оксалатни камъни.Около 50% от пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм имат и костни прояви на заболяването. Под влияние на паратхормона калцият и фосфорът се извличат от костите и преминават в кръвта Това предизвиква деминерализация на костното вещество и най-често дифузна остеопороза .Тези промени обуславят патологичните фрактури. Стомашно-чревните прояви също са характерни за първичния хиперпаратиреоидизъм. Такива прояви могат да бъдат безапетитие, запек, метеоризъм, загуба на тегло. Може да се образува язва на стомаха или дванадесетопръсника. Развитието на остър панкреатит се наблюдава рядко.Поради нарушаване на нервно-мускулното предаване се наблюдават бърза уморяемост, мускулна слабост и атрофия. Възможни са ритъмно-проводни нарушения в електрокардиограмата.Възможни са и психични прояви.
Клиничната картина при вторичен хиперпаратиреоидизъм се владее от симптомите на хронична бъбречна недостатъчност. При развитие на хиперпаратиреоидизма могат да се появят болки в костите, слабост на мускулатурата, поклащаща се походка.
За изясняването на диагнозата се изследват нивата на паратхормона, калций и фосфор, 25-хидрокси-витамин Д. За да се оцени бъбречната функция с изследване на креатинин и изчисляване на гломерулна филтрация (показател за отделителната способност на бъбрека).
III. Лечение
Ако се касае за първичен хиперпаратиреоидизъм, който най-често се дължи на аденом на паращитовидните жлези, заболяването се лекува чрез своевременно оперативно отстраняване на уголемените жлези. При предизвикана от витамин Д хиперкалциемия средство на избор са глюкокортикоидите, които са антагонисти на витамин Д. При наличие на бъбречна недостатъчност може да се стигне до хемодиализа.