Субклиничният хипотиреоидизъм (СХ) е състояние, което се характеризира с повишено серумно ниво на ТСХ при нормални свободни фракции на тиреоидните хормони и липса на изявена клинична симптоматика. Касае се за лабораторна диагноза, която се поставя след поне две изследвания в различни дни. По-чест е при жените (3-13%) и се увеличава с възрастта. Причините за СХ включват тиреоидита на Хашимото, проведено радикално лечение или неадекватна субституираща терапия. Еволюира в клиничен хипотиреоидизъм (КХ) с темп 4-8% годишно. Неблагоприятен прогностичен признак е титърът на антитиреоидните антитела. Не всяко увеличение на ТСХ следва да се интерпретира като СХ. Разгледани са ефектите на СХ в сърдечно-съдовата и нервната система. СХ се свързва с левокамерна диастолна дисфункция при покой, систолна дисфункция при физическо натоварване, акцелерирана атерогенеза, повишен риск от миокарден инфаркт. Ефектът на СХ върху ССС се мултиплицира от други фундаментални рискови фактори като инсулинова резистентност, предразположеност към дислипидемия и т.н. Преходът към пато генетичната констелация на КХ е плавен.
При случаите с по-високи изходни нивана ТСХ (>10 mU/L), които са индикация за лечение, резултатите от приложението на ЛТ4 са положителни. При по-ниските нива решението за терапевтична намеса следва се вземе възоснова на оценка на общия сърдечносъдов риск при конкретния пациент, тъй като все още липсват достатъчно убедителни данни от големи мултицентрови рандомизирани проучвания за ползата от такова лечение и съпоставката й с необходимостта клинично здрави хора да следят системно хормоналните си нива и да приемат цял живот таблетки. СХ води до промени в НС. Те са клинично трудно доловими, но следва да се търсят целенасочено и могат да бъдат установени чрез подходящи въпросници или още по-точно с електрофизиологични методи. Тези промени са по-чести при постменопаузалните и възрастните жени и могат да бъдат допълнителни аргументи в полза на започване на лечение, в хода на което са обратими.
ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ВЪЗЛИ
