I. Обща информация

Базедовата болест е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Основна роля за възникването му има генетичното предразположение. За отключване на заболяването се преполага, че може да играят роля стресът, някои вирусни инфекции, както и приемът на голямо количество йод. Понякога се диагностицира за пръв път след раждане. Среща се много по-често при жените, най-често във възрастта между 20 и 40 години. Може да е налице фамилно предразположение.

При Базедовата болест имунната система разпознава като чужда щитовидната жлеза и я „атакува”, изработвайки антитела срещу нейните клетки. Тези антитела (т. нар. ТRAK / ТRAb / TSH-R-ab) обаче действат стимулиращо върху щитовидна жлеза. Активира се деленето на клетките на жлезата, като тя нараства и се образува гуша. Производството и секрецията на щитовидни хормони същи нарастват, което води до хипертиреоидизъм.

II. Симптоми и диагностика

Симптомите на Базедовата болест се припокриват с тези на хипертиреоидизма. Допълнително автоимунната природа на заболяването определя някои специфични прояви.

  • Уголемяване на щитовидната жлеза
  • Отслабване на тегло
  • Нервност
  • Проблеми с паметта
  • Треперене
  • Мускулна слабост
  • Повишен апетит
  • Непоносимост към топлина
  • Повишено кръвно налягане
  • Сърцебиене
  • Повишена кръвна захар
  • Диария
  • Остеопороза/остеопения
  • Менструални смущения
  • Очни прояви

Диагнозата на Базедовата болест се поставя чрез провеждане на специфични кръвни изследвания – за щитовидни хормони и антитела. Установяват се повишени щитовидни хормони – fT4 и fT3 при много нисък до неизмерим TSH. От щитовидните антитела с най-голямо значение за диагнозата има наличието на повишени TRAK. Другите антитела (ТАТ и anti-ТРО) може да са повишени, може и да са нормални.

Добре е да се изследват също пълната кръвна картина, чернодробните ензими, кръвната захар, като е възможно да се наблюдават отклонения в тези показатели в условията на хипертиреоидизъм.

Допълнително е небходимо да се проведе ултразвуково изследване (ехография) на щитовидната жлеза. Чрез нея може най-точно да се определят размерите на жлезата, какво е кръвоснабдяването й, както и наличието на възли.

III.Усложнения

Очните прояви са специфични за Базедовата болест. Често при Базедова болест се наблюдава втренчен поглед и рядко мигане при по-широко отворени очи. Това се дължи на хипертиреоидизма и е преходно – изчезва с нормализиране на нивата на щитовидните хормони.

Тиреоид-асоциираната офталмо­па­­тия (съкратено ТАО) е по-особено очно засягане. Тук, както и при Базедовата болест, роля играят автоимунните механизми. Имунната система атакува, освен щитовидната жлеза, и тъканите, които са разположени зад очните ябълки.
ТАО е най-честото усложнение на Базедовата болест, но въпреки това се среща при сравнително малък брой от случаите. Леките форми могат да наподобяват конюктивит – налице са симптоми от глождене, зачервяване на очите, повишено сълзене, оток на клепачите. При по-тежките форми освен изброените по-горе оплаквания може да има замъглено или двойно виждане и/или изпъкване на очите. В много редки случаи очното засягане може да е толкова изразено, че при липса на адекватни мерки, да застраши зрението.

Кожни прояви: Претибиалният микседем представлява засягане на кожата, срещащо се при някои случаи на Базедова болест. Представлява кожен обрив под формата на червеникави възелчета, които понякога се сливат в по-големи надигнати над кожата образувания. Рядко има болка или сърбеж. Лечението е локално с кортикостероидни препарати.

Тиреоидна акропахия: Среща се рядко. Представлява задебеляване на крайните фаланги на пръстите на ръцете. Безсимптомно е и не се лекува.
При закъсняла диагноза и неадеватно лечение на Базедовата болест, може да настъпят следните усложнения:

Тиреотоксично сърце. Повишените нива на щитовидните хормони при Базедова болест водят до стимулиране на сърдечния мускул, като се увеличават нуждите му от кислород. Това може да доведе до изява или до влошаване на съществуваща исхемична болест на сърцето (ИБС). Освен това е ускорен сърдечния ритъм – пулсът често е над 100 удара в минута. Могат да се наблюдават и ритъмни нарушения – отделни прескачания на сърцето (надкамерни екстрасистоли), до пълна липса на нормален ритъм (абсолютна аритмия при предсърдно трептене/мъждене). При продължително протичане и неправилно лечение на заболяването може да се развие т.нар. тиреотоксично сърце – налице е сърдечна недостатъчност с разнообразни нарушения на сърдечния ритъм.

Тиреотоксична криза – тежко, животозастрашаващо състояние. Изисква лечение в Интензивно отделение. Случва се при дълго протичаща и нелекувана или неадекватно лекувана Базедова болест при наличие на някакъв стресов момент – инфекция, операция, което допълнително омаломощава организма. Симптомите са от повишена температура, силна отпадналост до пълна немощност, дезориентираност, сърдечна честота над 120 удара в минута, гадене, повръщане разстройство, треперене на крайниците и цялото тяло.

IV. Лечение

Лечениетото на Базедовата болест цели нормализиране на щитовидните хормони, а впоследствие и антитела, както и превенция на усложненията. Възможни са три основни варианта:

Медикаментозно лечение – прилагат се т.нар. тиреостатици – група лекарства, които потискат производството на хормони в щитовидната жлеза. Обичайно се започва с по-висока доза, която постепенно се намалява. Важно е определянето на дозата на медикамента да става след провеждане на хормонални изследвания. В началото на лечението е небходим чест контрол на хормоните – на 1 месец. Впоследствие контролните хормонални изследвания се разреждат на 2-3 месеца, а при стабилно състояние – на 6 месеца. Важно е лечението да се случва под контрол на наблюдаващия Ви ендокринолог. В случай на неадекватно лечение е възможно отново да се появат оплакванията на хипертиреодизма, да настъпят усложнения на Базедовата болест или да се потисне прекалено много щитовидната жлеза.
При наличие на изразено сърцебиене, за известно време могат да се приложат лекарства за нормализиране на сърдечния ритъм.

Оперативно лечение. У нас то се прилага при неуспех от медикаментозното лечение, при наличие на противопоказания или непоносимост към тиреостатици. На оперативно лечение подлежат случаите на голяма гуша, както и при съмнение за комбинация на Базедовата болест с рак на щитовидната жлеза. Препоръчва се отстраняване на цялата шитовидна жлеза, в противен случай се наблюдават чести рецидиви на заболяването. След проведено оперативно лечение се налага прием на заместително лечение с щитовидни хормони (Левотироксин).

Лечение с радиоактивен йод. В някои страни този вариант на лечение на Базедовата болест е предпочитан (напр. САЩ). У нас той се използва в случай на неуспех от медикаментозното лечение, при наличие на противопоказания или непоносимост към тиреостатици. Прилага се при възрастни болни с малки гуши или при болни, които заради придружаващи тежки заболявания, не са подходящи за оперативно лечение.

Прилага се радиоактивен йод под формата на таблетка. В организма той се натрупва в щитовидната жлеза, като унищожава клетките й. Веднага след провеждане на лечението може да се наблюдава преходно уголемяване на щитовидната жлеза и обостряне на симптоматиката. Постепенно, с разрушаване на клетките на жлезата, функцията й се нормализира, като в немалка част от случаите с времето настъпва хипотиреоидизъм. Той може да се установи години след приложението на радиоактивния йод.